Sunday 8 May 2011

"Шрифта през вековете" сбита история / Taken from "History of Type" by Vasil Ionchev

КОНСПЕКТ

1. Предговор- целта на тази книга е да внедри любов към правилно изградената форма на буквата и да подсети за нови графични хрумвания.
2. Увод
2.1 За същността на мисълта, говоренето и писмеността. “Писмото е картина на гласа” ( Волтер ) Писмото е завършеният графичен продукт на писането
2.2 Фактори, влияещи върху изменянето на формата на буквите:
- инструментът за писане
- материалът, върху който се пише
- естетическите възгледи на дадена епоха
2.3 Етимология на някои свързани с писането думи, като “ перо”, “шаря” и др.
шрифтът е приложно изкуство
надпис = слово + графика

“ Нашите извори за събиране на данни за шрифтовото развитие са епиграфиката, палеографията, нумизматиката, печатните шрифтове, худ. плакати, корици и титулни страници на книги и други източници.
ЧАСТ 1 ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ГЛ. 1 От пещерните рисунки до азбучното писмо

Грамотността е предмет на договора между говорещ и слушащ.
-звукови сигнали; зрителни сигнали; ръбош ( пратенически жезли с резки по тях ) и вампум- колани и кипу – предметно писмо.
-пиктографско писмо- петроглиф, петрограма
-идеограми
-йероглифи; видове
1.1 Египетската писменост се състои от ок. 3000 йероглифа, 500 от които били най-често употребявани.
-откриването на папируса
-развитие на йероглифното писмо
-западане на йероглифното писмо
-разчитането на йероглифите- Шамполион

1.2 шумерска писменост; клинописни знаци; наследство на клинописните знаци
- клинописът е бил дипломатическото писмо на древния свят
1.3 Критски йероглифен шрифт А и Б ; кипърско сричково писмо- 50 знака за съгласна + гласна; 5- за гласни
- 2000 г. пр. н. е. – финикийско писмо- консонантно
развитие на финикийското писмо- псевдойероглифно писмо, протосинайско и протопалестинско писмо, угаритски клинописи.

ГЛ.2 Първата азбука- главни букви

финикийската азбука
прием на финикийската азбука от гърците
- гръцка архаична азбука;
8 в. преди н.е.- въвеждат се знаци за гласните
Развиват се два подвида: западна и източна
От източногръцката възниква йонийската и атическата, а оттам- класическата- 24 знака ( За рожденна дата на същата се смята 403 г. пр. Хр. , когато с нея наново са записани законите на полиса Атина )
От западногръцката възниква писмото на етруските в Италия, откъдето се развива латиницата.
Лапидарен шрифт- с длето върху камък, безсерифен, безосов, основните и допълнителните елементи на буквата са еднакво равни. Еднакви греди; квадратно излъчване.
Форми на гръцкото писмо :
унциал ( 4 в. пр. н.е.- 9-10 в. сл. н. е. )
полуунциал
курсив ( от 3 в. на н.е. нататък )
минускул ( 9 -10 в. )
Унциал:
-стар- върху папируси върху пергамент:
лапидарен върху папирус: безосев, по-сплескан, еднакви греди;
по-късно става по-подвижен, по-курсивен.
- втори вид унциал върху пергамент- 2в.; по-голяма плътност на главните греди и второстепенните елементи на буквите
-млад ( нов ) гръцки унциал- по-ъгловат, по-висок, по-тънък, на някои места силно наклонен надясно.
- груцки курсив- бърз, скорописен унциал; бива курсив маюскул и курсив минускул
нач. 10 в. – развива се чистата форма на минускула
10 в. – смесен (среден минускул )
12 в. – млад минускул

-рунни азбуки по света
3. РИМ

Прототиренска азбука и културата виланова
Етруска азбука- развитие през 4-2 в. пр. н.е.
латинска архаична азбука
caelator - художник- гравьор
graphium - писалка
quadrataii - каменоделци
scalprum - длето

Капитално писмо:
4 - 2 в. – ранно
3 - 1 в. – преходно ( през 2 в. пр. Хр. латинският език се стабилизира )
1 в. – класическо – Capitalis Monumentalis
Capitalis Monumentalis- буквите са само главни ( caput- “глава” ), еднакво високи ( x- височина ), серифите са правоъгълни, под 90° на гредата., излъчването е блоково.
КАПИТАЛНИ ШРИФТОВЕ- с равна височина

Основна форма на римското монументално писмо- 2 в. пр.н.е.
Преходна форма : 3 – 2 в. пр.н.е.
Преходна форма със скрити серифи ( 3 – 2 в. пр. н.е. ), в която по краищата на еднакво дебелите греди се натрупва отстрани графично вещество, без да се изрязват конкретни серифи.
Преходна форма с извити серифи ( 2 – 1 в. пр. н. е. )- с извивчици
Класическа форма на римското монументално писмо :
а) със скрити серифи
б) с извити серифи и тъпи върхове
в) с извити серифи и остри върхове
Скрипта акурата- бързописно писмо за ежедневни нужди
59 г. пр. н. е. – ражда се римският вестник “Diurna urbis acta” ( просъществувал до края на 4 в. )
Упадък на Римската империя – упадък на шрифтовете
Широка и тясна форма на римското монументално писмо
Монументалисът получава украсна форма.
Еволюция на книгата – кодексът ( лат. codex – пън ); поява на писарските канцеларии и частни преписвачници- появяват се отношенията автор- издател.
Римските преписвачи се старели да наподобят тържествения дух на Капиталис Монументалис в написаните от тях книги, един вид “хартиено каменно писмо”- ( Б.консп.- да се използва високата, книжовна форма на език, шрифт или нещо друго при не толкова важни поводи е тенденция, забелязваща се през цялата човешка история, и така е и при детето, което се опитва да наподоби неща, правени от възрастните- подражаването е заложено в човешката природа ) . Вследствие на смесването на монументалните форми с податливостта на хартията и под натиска на крайни срок за завършване на работата се ражда Римското маюскулно книгово писмо.
2 - 5 в. – капиталис квадрата (к. елеганс ) – буквите се поместват в квадрат.
capitalis artificiosus- изкусен, изящен
капиталис русрика- сбит, груб, икономичен шрифт ~ 50 г. пр. Хр.
К. рустика служи за основа на италиена през 19 в.
4. От главни към малки букви
4.1 Същност на процеса
Под влияние на римския курсив наред с главните, капитални букви започват да се появяват и малки, деформирани техни копия- минускулът.
маюскули- големи букви
минускули- малки букви
Двукамерна азбука- която има главни и малки букви ( японската например не е такава )
Б. консп.: По принцип във всяка шрифтова система с малки букви същите се явяват скорописни варианти на главните, отстъпващи им по графичност и важност; Тези малки букви са считани непригодни за важни области като например за началото на лични имена или на изречението.
4.2 локални, “национални” шрифтове- след падането на Римската империя в новообразуваните държави от варварски тип се появяват особени шрифтове.
Северна и Средна Франция- меровингски- засукан, трудно четлив, основно в кралски канцеларии.
Южна Италия- лонгобардски ( beneventana / montecassino )
Испания- visigotika / toledana
Британия- т.нар. инсуларен ( островен ) шрифт ( Б. консп.- той е единственият локален, който е дал наследници, оцелели до ден-днешен. Келтската традиция на британските острови се смесила с християнството и културата на англите, племе германи, завладели острова след изтеглянето на римската армия към континента; така се създала уникална култура, имала голямо влияние както на островите, така и извън тях. Френските и италиански мисионери, дошли през 5 в., донесли със себе си множество изящни църковни книги, написани с римски полуунциал ( унция- 1/12 – размерърът на този шрифт ), който послужил за основа на ИРЛАНДСКИЯ ПОЛУУНЦИАЛ- ъгловит, пречупен, с шпатуловидни завършеци, на свой ред станал писмо на келтския език gaelic, говорен до днес в някои области на Острова )
меровингски >> каролингски минускул
Каролингски ренесанс ( към 800-ната година )
Admontio Generalis ( 789 , Карл Велики )- Поръчение всички документи в царството на франките да се пишат по възможно най-четлив начин.
1100- преход от Романската епоха към Готиката
5. НАЧУПВАНЕ НА ФОРМАТА НА БУКВАТА. КНИГОПЕЧАТАНЕ
С развитието на готиката шрифтът станал по- начупен, по сгъстен- общата шрифтова картина се замъглила. Отделя се северно ( Франция и Германия ) от южното влияние ( Италия )
Северното се развива и достига своя разцвет през 13 и 14 .в. То създава следните шрифтове : текстура, бастарда, швабахер, фрактур, по-късно книгипечатните шрифтове на Гутенберг.
Южното : готикоантиква, ротунда, хуманистичен минускул, антиква и хуманистичен курсив.
зараждане:
ротунда- 14 в.
бастарда- 14-15 в.
швабахер- 1460-1472 в Аугсбург и Нюрнберг
фрактура- нач. на 16 в.

No comments:

Post a Comment