Genealogy of scripts derived from Proto-Sinaitic\ Development of the alphabets

0. Proto-Sinaitic - c. 1800 BC (Sinai)

1. Ugaritic abjad - c. 1500 BC (Syria)

2. Proto-Canaanite abjad - c. 1400 BC (Canaan)

2.1. Phoenician / Paleo-Hebrew abjad - c. 1100 BC (Canaan)

2.1.1. Aramaic abjad - c. 800 BC (Syria)

2.1.1.1. Brahmi abugida - c. 600 BC (India, Sri Lanka)

2.1.1.1.1. Cham abugida - c. AD 200 (Vietnam, Cambodia)

2.1.1.1.2. Gupta abugida - c. 400 (N. India)

2.1.1.1.2.1. Siddham abugida - c. 600 (N. India)

2.1.1.1.2.1.1. Tibetan abugida - c. 650 (Tibet)

2.1.1.1.2.1.1.1. Phagspa abugida - 1269 (Mongolia)

2.1.1.1.2.1.1.1.1. Hangul - 1443 (Korea) (hypothetical)

2.1.1.1.2.1.1.1.1.1. New Korean Orthography - 1948 (North Korea)

2.1.1.1.2.1.1.2. Lepcha abugida - c. 1700 (Bhutan)

2.1.1.1.2.1.1.2.1. Limbu abugida - c. 1740 (Sikkim)

2.1.1.1.2.2. Nagari abugida - c. 750 (India)

2.1.1.1.2.2.1. Bengali abugida - c. 1050 (E. India, Bangladesh)

2.1.1.1.2.2.1.1. Oriya abugida - c. 1060 (E. India)

2.1.1.1.2.2.2. Devanagari abugida - c. 1100 (India)

2.1.1.1.2.2.2.1. Newari / Ranjana abugida - c. 1150 (Nepal)

2.1.1.1.2.2.2.1.1 Soyombo abugida - c. 1686 (Mongolia)

2.1.1.1.2.2.2.2. Modi abugida - c. 1600 (India)

2.1.1.1.2.2.2.3. Gujarati abugida - c. 1600 (India)

2.1.1.1.2.2.2.4. Cree abugida - 1841 (Canada)

2.1.1.1.2.3. Sharada abugida - c. 770 (Pakistan)

2.1.1.1.2.3.1. Gurmukhi abugida - c. 1539 (Pakistan, N. India)

2.1.1.1.3. Pallava abugida - c. 400 (S. India)

2.1.1.1.3.1. Khmer abugida - c. 600 (Cambodia)

2.1.1.1.3.1.1. Thai abugida - 1283 (Thailand)

2.1.1.1.3.1.1.1. Lao abugida - c. 1350 (Laos)

2.1.1.1.3.2. Mon abugida - c. 700 (Burma)

2.1.1.1.3.2.1. Burmese abugida - c. 1050 (Burma)

2.1.1.1.3.3. Old Kawi abugida - c. 775 (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.1. Javanese abugida - c. 900 (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.2. Balinese abugida - c. 1000 (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.3. Old Sundanese abugida - c. 1300 (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.3.1. Formal Sundanese abugida - 1997 (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.4. Batak abugida - c. 1300 (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.5. Baybayin abugida - c. 1300 (Philippines)

2.1.1.1.3.3.6. Buhid abugida - c. 1300 (Philippines)

2.1.1.1.3.3.7. Hanunó'o abugida - c. 1300 (Philippines)

2.1.1.1.3.3.8. Tagbanwa abugida - c. 1300 (Philippines)

2.1.1.1.3.3.9. Lontara abugida - c. 1600 (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.10. Rejang abugida - ? (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.11. Lampung abugida - ? (Indonesia)

2.1.1.1.3.3.12. Kerinci abugida - ? (Indonesia)

2.1.1.1. Bhattiprolu abugida - c. 400 BC (S India)

2.1.1.1.4. Kadamba abugida - c. 450 (S India)

2.1.1.1.4.1. Kannada abugida - c. 1200 (S.India)

2.1.1.1.4.2. Telugu abugida - c. 1200 (S. India)

2.1.1.1.5. Kalinga abugida - c. 500 (E India)

2.1.1.1.6. Grantha abugida - c. 500 (S India)

2.1.1.1.6.1. Sinhala abugida - c. 700 (Sri Lanka)

2.1.1.1.6.1.1. Dhives Akuru abugida - c. 1100 (Maldives)

2.1.1.1.6.2. Tamil abugida - c. 700 (India, Sri Lanka)

2.1.1.1.6.2.1. Sourashtra abugida - c. 1900 (S. India)

2.1.1.1.6.3. Malayalam abugida - c. 1100 (S. India)

2.1.1.1.7. Tocharian abugida - c. 500 (W. China)

2.1.1.1.8. Ahom abugida - c. 1250 (E. India)

2.1.1.2. Modern Hebrew abjad - c. 300 BC (Israel)

2.1.1.3. Kharosthi abugida - c. 250 BC (Pakistan, Afghanistan)

2.1.1.4. Pahlavi abjad - c. 200 BC (NE. Iran, W. China)

2.1.1.4.1. Avestan alphabet - c. AD 400 (SW. Iran)

2.1.1.5. Syriac abjad - c. 200 BC (Syria, Iraq)

2.1.1.5.1. Sogdian abjad - c. AD 100 (Uzbekistan)

2.1.1.5.1.1. Manichaean abjad - c. 300 (N.E. Iran)

2.1.1.5.1.2. Georgian alphabet - c. 430 (Georgia)

2.1.1.5.1.3. Orkhon alphabet - c. 700 (Mongolia)

2.1.1.5.1.3.1. Old Hungarian alphabet - c. 900 (Hungary)

2.1.1.5.1.4. Old Uyghur alphabet - c. 1000 (NW China)

2.1.1.5.1.4.1. Mongolian alphabet - c. 1100 (Mongolia)

2.1.1.5.1.4.1.1. Manchu alphabet - 1599 (NE China)

2.1.1.5.1.4.2. Todo alphabet - 1649 (NW China)

2.1.1.5.2. Nabataean abjad - c. 200 BC (Jordan)

2.1.1.5.2.1. Arabic abjad - c. AD 400 (Jordan, N. Arabia)

2.1.1.5.2.1.1. Jawi abjad - c. 1300 (Malaysia, Brunei)

2.1.1.6. Mandaic alphabet - c. 100 (Iran)

2.1.2. Samaritan abjad - c. 600 BC (Israel)

2.1.3. Greek alphabet - c. 800 BC (Greece) (first adds vowels)

2.1.4. Alphabets of Asia Minor - c. 800 BC (Anatolia)

2.1.4.1. Cumae alphabet - c. 750 BC (Greece, Italy)

2.1.4.1.1. Etruscan alphabet - c. 700 BC (Italy)

2.1.4.1.1.1. Venetic alphabet - c. 700 BC (Italy)

2.1.4.1.1.1.1. Runic alphabet - c. AD 150 (Germany, Scandinavia)

2.1.4.1.1.2. Latin alphabet - c. 700 BC (Italy)

2.1.4.1.1.2.1. Faliscan alphabet - c. 400 BC (Italy)

2.1.4.1.1.2.2. Cherokee syllabary - 1819 (United States)

2.1.4.1.1.2.2.1. Vai syllabary - c. 1815-40s (Liberia and Sierra Leone) (hypothetical)

2.1.4.1.1.2.3. Great Lakes Algonquian syllabary - c. 1880 (United States)

2.1.4.1.1.2.4. Woleai syllabary - 1905-1909 (Micronesia)

2.1.4.1.1.2.5. Fraser alphabet - 1915 (China)

2.1.4.1.1.3. Oscan alphabet - c. 600 BC (Italy)

2.1.4.1.2. Messapic alphabet - c. 550 BC (Italy)

2.1.4.2. Greco-Iberian alphabet - c. 400 BC (Spain)

2.1.4.3. Coptic alphabet - c. 200 BC (Egypt)

2.1.4.4. Gothic alphabet - c. AD 300 (Ukraine)

2.1.4.5. Armenian alphabet - 405 (Armenia)

2.1.4.6. Glagolitic alphabet - 862 (Byzantine Empire)

2.1.4.7. Cyrillic alphabet - c. 940 (Bulgaria)

2.1.4.7.1. Old Permic script - 1372 (Siberia)

2.1.4.7.2. Abkhaz alphabet - 1865 (Abkhazia)

2.1.5. Tartessian semi-syllabary - c. 600 BC (Portugal and Spain)

2.1.5.1. Southeastern Iberian semi-syllabary - c. 400 BC (Spain)

2.1.5.1.1. Northeastern Iberian semi-syllabary - c. 400 BC (Spain and France)

2.1.5.1.1.1. Celtiberian semi-syllabary - c. 200 BC (Spain)

2.1.6. Tifinagh abjad - c. 250 BC (NW Africa)

2.1.6.1. Neo-Tifinagh alphabet - c. AD 1965 (Morocco)

3. South Arabian abjad - c. 900 BC (Arabian Peninsula, Ethiopia, Eritrea [=D'mt])

3.1. Old Geez abjad - c. 500 BC (Ethiopia, Eritrea)

3.1.1. Ge'ez abugida - c. AD 300 (Ethiopia, Eritrea [=Aksum])

3.2. Thamudic abjad - c. 200 BC (N. Arabia)

Brief History of the Cyrillic Alphabet

Quote:

The Cyrillic alphabet was created in the First Bulgarian Empire and is derived from the Greek uncial script, augmented by ligatures and consonants from the older Glagolitic alphabet for sounds not found in Greek. Tradition holds that Cyrillic and Glagolitic were formalized either by the two Greek brothers born in Thessaloniki, Saints Cyril and Methodius who brought Christianity to the southern Slavs, or by their disciples. Paul Cubberly posits that while Cyril may have codified and expanded Glagolitic, it was his students at the Preslav Literary School in the First Bulgarian Empire that developed Cyrillic from Greek in the 890s as a more suitable script for church books. Later the alphabet spread among other Slavic peoples - Russians, Serbs and others, as well as among non-Slavic Vlachs and Moldavians.

Cyrillic and Glagolitic were used for the Church Slavonic language, especially the Old Church Slavonic variant. Hence expressions such as "И is the tenth letter of the Cyrillic alphabet" typically mean the order in Church Slavonic; not every Cyrillic-based language uses every letter of the alphabet.

Proto-Sinaitic alphabet 19 c. BCE Ugaritic 15 c. BCE Proto-Canaanite 14 c. BCE Phoenician 12 c. BCE Paleo-Hebrew 10 c. BCE Samaritan 6 c. BCE Aramaic 8 c. BCE Kharoṣṭhī 6 c. BCE Brāhmī & Indic 6 c. BCE Bhattiprolu Script Telugu Script Brahmic abugidas Bengali10 c. CE Oriya11 c. CE Devanagari 13 c. CE Hebrew 3 c. BCE Thaana 4 c. BCE Pahlavi 3 c. BCE Avestan 4 c. CE Palmyrene 2 c. BCE Syriac 2 c. BCE Sogdian 2 c. BCE Orkhon (Old Turkic) 6 c. CE Old Hungarian ca. 650 Old Uyghur Mongolian 1204 hh Nabataean 2 c. BCE Arabic 4 c. CE Mandaic 2 c. CE Greek 8 c. BCE Etruscan 8 c. BCE Latin 7 c. BCE Runic 2 c. CE Coptic 3 c. CE Gothic 3 c. CE Armenian 405 Georgian 3 c. BCE Glagolitic 862 Cyrillic ca. 940 Paleohispanic 7 c. BCE Epigraphic South Arabian 9 c. BCE Ge’ez 5–6 c. BCE Meroitic 3 c. BCE Ogham 4 c. CE Hangul 1443 Zhuyin (Bopomofo) 1913 Complete writing systems genealogy This box: view · talk · edit

The Cyrillic alphabet came to dominate over Glagolitic in the 12th century. The literature produced in the Old Bulgarian language soon began spreading north and became the lingua franca of Eastern Europe where it came to also be known as Old Church Slavonic.The alphabet used for the modern Church Slavonic language in Eastern Orthodox and Eastern Catholic rites still resembles early Cyrillic. However, over the following ten centuries, the Cyrillic alphabet adapted to changes in spoken language, developed regional variations to suit the features of national languages, and was subjected to academic reforms and political decrees. Today, dozens of languages in Eastern Europe and Asia are written in the Cyrillic alphabet.

Languages written in a Cyrillic-derived alphabet

quotation from wiki:

Indo-European languages

• Indo-Iranian languages
  • Indo-Aryan languages
    • Romani (in Serbia, Montenegro, Macedonia, Bulgaria and former USSR)
  • Iranian languages
    • Kurdish (living in former USSR)
    • Ossetic (since 18th century, modern alphabet since 1938)
    • Shughni
    • Tajik
    • Tat (Judeo-Tat)
    • Yaghnobi

• Romance languages
  • Romanian (up to the 19th century, and a different form of Cyrillic in Moldova from 1940–89 exclusively; now Cyrillic is used in Transnistria officially and in the rest of the country in everyday communication by some groups of people; see Moldovan alphabet)
  • Ladino in occasional Bulgarian Sephardic publications.

• Slavic languages
  • Old Church Slavonic
  • Church Slavonic
  • Belarusian, now almost exclusively in Cyrillic, although there was a Roman version of the language in the Polish-Lithuanian Commonwealth. The Belarusian Roman script was called Łacinka
  • Bulgarian
  • Macedonian
  • Montenegrin
  • Russian
  • Rusyn
  • Serbian
  • Ukrainian

Languages of the Caucasus

(This group is not assumed to comprise genetically related subgroups.)

• Northeast Caucasian languages:
  • Avar
  • Chechen (since 1938, also with Roman 1991–2000)
  • Dargwa
  • Lak
  • Lezgian
  • Tabassaran
• Northwest Caucasian languages:
  • Abaza
  • Abkhaz
  • Adyghe
  • Kabardian

Sino-Tibetan languages

• Chinese languages
  • Dungan (since 1953)

Chukotko-Kamchatkan languages

• Chukchi (since 1936)
• Koryak (since 1936)
• Itelmen

Mongolian languages

• Buryat
• Kalmyk
• Mongolian

Tungusic languages

• Even
• Evenk (since 1937)
• Nanai
• Udihe (Udekhe) (writing recently is not used)

Turkic languages

• Altay
• Azerbaijani/Azeri (1939–91, exclusively in Cyrillic, since 1991 officially in Roman, but in reality in everyday communication Cyrillic is used alongside with Roman script)
• Balkar
• Bashkir
• Chuvash
• Crimean Tatar (1938–91)
• Gagauz (1957-1990s, exclusively in Cyrillic, since 1990s officially in Roman, but in reality in everyday communication Cyrillic is used alongside with Roman script)
• Kazakh
• Karachay
• Karakalpak (1940s–1990s)
• Karaim language (20-th century)
• Khakas
• Kumyk
• Kyrgyz
• Nogai
• Tatar (since 1939)
• Turkmen (1940–94 exclusively in Cyrillic, since 1994 officially in Roman, but in reality in everyday communication Cyrillic is used alongside with Roman script)
• Tuvan
• Uzbek (1941–98 exclusively in Cyrillic, since 1998 Cyrillic is used alongside with Roman script, which was prescribed as the "future" alphabet of Uzbek)
• Yakut

Uralic languages

• Samoyedic languages
  • Nenets (since 1937)
  • Selkup (since 1950s writing recently is not used)
• Uralic languages
  • Karelian (1940–1991)
  • Khanty
  • Mansi (since 1937 writing has not received distribution)
  • Komi
    • Komi-Zyrian (since 17th century, modern alphabet since 1930s)
    • Komi-Permyak
  • Mari (since 19th century)
  • Mordvin languages
    • Erzya (since 18th century)
    • Moksha (since 18th century)
  • Sami (in Russia, since 1980s)
    • Kildin Sami
  • Udmurt

Eskimo-Aleut languages

• Aleut
• Alutiiq
• Central Siberian Yupik (Yuit)

Afro-Asiatic languages

• Assyrian Neo-Aramaic (Aisor)

Other languages

• Ket
• Padonkaffsky jargon
• Nivkh
• Tlingit
• Yukaghir
• Russian sign language (uses the Cyrillic alphabet via the Russian Manual Alphabet)
• Constructed languages
  • International auxiliary languages
    • Lingua Franca Nova
    • Slovianski
  • Fictional languages
    • Brutopian (Donald Duck stories)
    • Syldavian (The Adventures of Tintin)

Faux Cyrillic

Faux Cyrillic, pseudo-Cyrillic, pseudo-Russian^[1] or faux Russian typography is the use of Cyrillic letters in Latin text to evoke the Soviet Union or Russia, regardless of whether the letters are phonetic matches. For example, R and N in RUSSIAN may be replaced by Cyrillic Я and И, giving "ЯUSSIAИ". Other examples include Ш for W, Ц for U, Я and Г for r, Ф for O, Д for A, Б or Ь or Ъ for B, 3 or Э or Ё for E, ☭ for G, Ч and У for Y.
This effect is usually restricted to text set in all caps, because Cyrillic letter-forms do not match well with lower case Latin letters.
This is a common Western trope used in book covers, film titles, comic book lettering, artwork for computer games, or product packaging which are set in or wish to evoke Eastern Europe, the Soviet Union, or the Russian Federation. An early example was the logo for Norman Jewison's film The Russians Are Coming, the Russians Are Coming; more are listed below.

"Шрифта през вековете" сбита история / Taken from "History of Type" by Vasil Ionchev

КОНСПЕКТ

1. Предговор- целта на тази книга е да внедри любов към правилно изградената форма на буквата и да подсети за нови графични хрумвания.
2. Увод
2.1 За същността на мисълта, говоренето и писмеността. “Писмото е картина на гласа” ( Волтер ) Писмото е завършеният графичен продукт на писането
2.2 Фактори, влияещи върху изменянето на формата на буквите:
- инструментът за писане
- материалът, върху който се пише
- естетическите възгледи на дадена епоха
2.3 Етимология на някои свързани с писането думи, като “ перо”, “шаря” и др.
шрифтът е приложно изкуство
надпис = слово + графика

“ Нашите извори за събиране на данни за шрифтовото развитие са епиграфиката, палеографията, нумизматиката, печатните шрифтове, худ. плакати, корици и титулни страници на книги и други източници.
ЧАСТ 1 ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ГЛ. 1 От пещерните рисунки до азбучното писмо

Грамотността е предмет на договора между говорещ и слушащ.
-звукови сигнали; зрителни сигнали; ръбош ( пратенически жезли с резки по тях ) и вампум- колани и кипу – предметно писмо.
-пиктографско писмо- петроглиф, петрограма
-идеограми
-йероглифи; видове
1.1 Египетската писменост се състои от ок. 3000 йероглифа, 500 от които били най-често употребявани.
-откриването на папируса
-развитие на йероглифното писмо
-западане на йероглифното писмо
-разчитането на йероглифите- Шамполион

1.2 шумерска писменост; клинописни знаци; наследство на клинописните знаци
- клинописът е бил дипломатическото писмо на древния свят
1.3 Критски йероглифен шрифт А и Б ; кипърско сричково писмо- 50 знака за съгласна + гласна; 5- за гласни
- 2000 г. пр. н. е. – финикийско писмо- консонантно
развитие на финикийското писмо- псевдойероглифно писмо, протосинайско и протопалестинско писмо, угаритски клинописи.

ГЛ.2 Първата азбука- главни букви

финикийската азбука
прием на финикийската азбука от гърците
- гръцка архаична азбука;
8 в. преди н.е.- въвеждат се знаци за гласните
Развиват се два подвида: западна и източна
От източногръцката възниква йонийската и атическата, а оттам- класическата- 24 знака ( За рожденна дата на същата се смята 403 г. пр. Хр. , когато с нея наново са записани законите на полиса Атина )
От западногръцката възниква писмото на етруските в Италия, откъдето се развива латиницата.
Лапидарен шрифт- с длето върху камък, безсерифен, безосов, основните и допълнителните елементи на буквата са еднакво равни. Еднакви греди; квадратно излъчване.
Форми на гръцкото писмо :
унциал ( 4 в. пр. н.е.- 9-10 в. сл. н. е. )
полуунциал
курсив ( от 3 в. на н.е. нататък )
минускул ( 9 -10 в. )
Унциал:
-стар- върху папируси върху пергамент:
лапидарен върху папирус: безосев, по-сплескан, еднакви греди;
по-късно става по-подвижен, по-курсивен.
- втори вид унциал върху пергамент- 2в.; по-голяма плътност на главните греди и второстепенните елементи на буквите
-млад ( нов ) гръцки унциал- по-ъгловат, по-висок, по-тънък, на някои места силно наклонен надясно.
- груцки курсив- бърз, скорописен унциал; бива курсив маюскул и курсив минускул
нач. 10 в. – развива се чистата форма на минускула
10 в. – смесен (среден минускул )
12 в. – млад минускул

-рунни азбуки по света
3. РИМ

Прототиренска азбука и културата виланова
Етруска азбука- развитие през 4-2 в. пр. н.е.
латинска архаична азбука
caelator - художник- гравьор
graphium - писалка
quadrataii - каменоделци
scalprum - длето

Капитално писмо:
4 - 2 в. – ранно
3 - 1 в. – преходно ( през 2 в. пр. Хр. латинският език се стабилизира )
1 в. – класическо – Capitalis Monumentalis
Capitalis Monumentalis- буквите са само главни ( caput- “глава” ), еднакво високи ( x- височина ), серифите са правоъгълни, под 90° на гредата., излъчването е блоково.
КАПИТАЛНИ ШРИФТОВЕ- с равна височина

Основна форма на римското монументално писмо- 2 в. пр.н.е.
Преходна форма : 3 – 2 в. пр.н.е.
Преходна форма със скрити серифи ( 3 – 2 в. пр. н.е. ), в която по краищата на еднакво дебелите греди се натрупва отстрани графично вещество, без да се изрязват конкретни серифи.
Преходна форма с извити серифи ( 2 – 1 в. пр. н. е. )- с извивчици
Класическа форма на римското монументално писмо :
а) със скрити серифи
б) с извити серифи и тъпи върхове
в) с извити серифи и остри върхове
Скрипта акурата- бързописно писмо за ежедневни нужди
59 г. пр. н. е. – ражда се римският вестник “Diurna urbis acta” ( просъществувал до края на 4 в. )
Упадък на Римската империя – упадък на шрифтовете
Широка и тясна форма на римското монументално писмо
Монументалисът получава украсна форма.
Еволюция на книгата – кодексът ( лат. codex – пън ); поява на писарските канцеларии и частни преписвачници- появяват се отношенията автор- издател.
Римските преписвачи се старели да наподобят тържествения дух на Капиталис Монументалис в написаните от тях книги, един вид “хартиено каменно писмо”- ( Б.консп.- да се използва високата, книжовна форма на език, шрифт или нещо друго при не толкова важни поводи е тенденция, забелязваща се през цялата човешка история, и така е и при детето, което се опитва да наподоби неща, правени от възрастните- подражаването е заложено в човешката природа ) . Вследствие на смесването на монументалните форми с податливостта на хартията и под натиска на крайни срок за завършване на работата се ражда Римското маюскулно книгово писмо.
2 - 5 в. – капиталис квадрата (к. елеганс ) – буквите се поместват в квадрат.
capitalis artificiosus- изкусен, изящен
капиталис русрика- сбит, груб, икономичен шрифт ~ 50 г. пр. Хр.
К. рустика служи за основа на италиена през 19 в.
4. От главни към малки букви
4.1 Същност на процеса
Под влияние на римския курсив наред с главните, капитални букви започват да се появяват и малки, деформирани техни копия- минускулът.
маюскули- големи букви
минускули- малки букви
Двукамерна азбука- която има главни и малки букви ( японската например не е такава )
Б. консп.: По принцип във всяка шрифтова система с малки букви същите се явяват скорописни варианти на главните, отстъпващи им по графичност и важност; Тези малки букви са считани непригодни за важни области като например за началото на лични имена или на изречението.
4.2 локални, “национални” шрифтове- след падането на Римската империя в новообразуваните държави от варварски тип се появяват особени шрифтове.
Северна и Средна Франция- меровингски- засукан, трудно четлив, основно в кралски канцеларии.
Южна Италия- лонгобардски ( beneventana / montecassino )
Испания- visigotika / toledana
Британия- т.нар. инсуларен ( островен ) шрифт ( Б. консп.- той е единственият локален, който е дал наследници, оцелели до ден-днешен. Келтската традиция на британските острови се смесила с християнството и културата на англите, племе германи, завладели острова след изтеглянето на римската армия към континента; така се създала уникална култура, имала голямо влияние както на островите, така и извън тях. Френските и италиански мисионери, дошли през 5 в., донесли със себе си множество изящни църковни книги, написани с римски полуунциал ( унция- 1/12 – размерърът на този шрифт ), който послужил за основа на ИРЛАНДСКИЯ ПОЛУУНЦИАЛ- ъгловит, пречупен, с шпатуловидни завършеци, на свой ред станал писмо на келтския език gaelic, говорен до днес в някои области на Острова )
меровингски >> каролингски минускул
Каролингски ренесанс ( към 800-ната година )
Admontio Generalis ( 789 , Карл Велики )- Поръчение всички документи в царството на франките да се пишат по възможно най-четлив начин.
1100- преход от Романската епоха към Готиката
5. НАЧУПВАНЕ НА ФОРМАТА НА БУКВАТА. КНИГОПЕЧАТАНЕ
С развитието на готиката шрифтът станал по- начупен, по сгъстен- общата шрифтова картина се замъглила. Отделя се северно ( Франция и Германия ) от южното влияние ( Италия )
Северното се развива и достига своя разцвет през 13 и 14 .в. То създава следните шрифтове : текстура, бастарда, швабахер, фрактур, по-късно книгипечатните шрифтове на Гутенберг.
Южното : готикоантиква, ротунда, хуманистичен минускул, антиква и хуманистичен курсив.
зараждане:
ротунда- 14 в.
бастарда- 14-15 в.
швабахер- 1460-1472 в Аугсбург и Нюрнберг
фрактура- нач. на 16 в.